Джеймс Медисън
(1751-1836)
Джеймс Медисън - снимка Уикипедия
Джеймс Медисън (James Madison) е “Бащата на Конституцията” и автор на Декларацията за правата. Той е написал над една трета от федералистките документи, които се състоят в поредица от 85 статии и са публикувани в 13 държави и обясняват действието на Конституцията.
Медисън е четвъртият президент на Съединените щати. Превръща се в лидер на новата Камара на представителите и участва в изготвянето на много от основните закони. Работи в тясно сътрудничество с президента Джордж Вашингтон за организиране на новото федерално правителство. Заедно с Томас Джеферсън през 1791 година създават Републиканската партия, която е в опозиция с федералистите и резолюциите на Вирджиния и Кентъки от 1798.
Роден е на 16 март 1751 година в плантацията Бел Гроув, близо до Порт Конуей в щата Вирджиния. Той е най-голямото от дванадесетте деца в семейството, от които оцеляват само девет. Баща му, Джеймс Медисън -старши, е проспериращ собственик на тютюневи плантации в Ориндж Каунти. Впоследствие придобива още имоти и става един от най-влиятелните граждани в областта. Майка му, Елеонор Роуз Конуей – “Нели”, е родена в Порт Конуей. Тя е дъщеря на заможен плантатор, който в същото време е и търговец на тютюн. Родителите на Медисън се женят през 1743 година. И двамата оказват силно влияние върху възпитанието на децата си и особено на своя най-голям син – Джеймс.
Джеймс Медисън започва своето образование при собственика на плантации Доналд Робинсън, който му дава основите по математика, география, модерни и древни езици. На 16-годишна възраст започва двугодишен курс при преподобния Томас Мартин, който го подготвя за постъпването му в колеж. За разлика от повечето свои съвременници, той не избира колежа “Уилям и Мери” поради климата в Уилямсбърг, който не е благоприятен за деликатното му здраве. Вместо него, избира колежа в Ню Джърси (днешният Принстънски университет), в който постъпва през 1769 година. Продължава изучаването на латински, гръцки, иврит, география, математика, реторика и политическа философия. Успява да завърши колежа през 1771 година, като взема четиригодишният курс на обучение за две години. Като се има предвид крехкото му здраве, голямото напрежение го изтощава много и той се нуждае от време, за да се възстанови. След колежа учи право (без да получи право да практикува) и проявява голям интерес към общественото устройство на страната.
На 15 септември 1794 Джеймс Медисън се жени за вдовицата Доли Пейн Тод, която е с много общителен характер и е негова пълна противоположност.
Медисън работи с проповедника Илия Крейг за конституционните гаранции за религиозната свобода в щата Вирджиния и двамата постигат значителни успехи в тази област. Като държавен секретар на Джеферсън (1801-1809) Медисън ръководи покупката на Луизана. Неговият президентски мандат обхваща периода от 1809 до 1812 година. Той създава основата на американската Конституция, чийто ключов елемент е разделената власт. Застъпва идеята за силна централна власт и двукамерен парламент. Когато трябва да се реши как отделните щати ще бъдат представени в Парламента, Медисън настоява това да бъде според броя на тяхното население. Заедно с Александър Хамилтън и Джон Джей пишат “Федералистките документи”, които по-късно са публикувани в книга и представляват вид наръчник за използване на Конституцията. Според историка Клинтън Роситер тези документи са най-важната работа в областта на политическите науки, която някога е била написана в Съединените щати. Още приживе Медисън е наречен “Баща на Конституцията”. По време на своята работа в Конгреса той се опитва да ограничи властта на федералистите. В разгара на бушуващите в Европа войни, се опитва да запази неутралитета на Съединените щати, като в същото време настоява за законовите права на страната си според разпоредбите на международното право. През 1815 подкрепя създаването на втора национална банка.
С навършването на 65-годишна възраст Джеймс Медисън се оттегля сред тютюневите си насаждения във Вирджиния. Но финансовите му проблеми, оказват силно негативно въздействие върху неговото физическо и психично здраве. Медисън е силно загрижен за своето наследство и се заема с маниакално поправяне и изменяне на документацията, която притежава. През последните шест години от живота си е изцяло погълнат от лични проблеми. Силната и постоянна психична възбуда го довежда до физически срив. През по-голямата част на 1831 и 1832 година остава прикован на легло.
Последната му работа е като ректор в Университета във Вирджиния. На 78-годишна възраст Джеймс Медисън е избран за представител на Конвента в Ричмънд. Въпреки влошеното си здраве той провежда няколко меморандума по политически теми.
Умира на 28 юни 1836 в Монпелие.